инквизи́рам

(кого) Подлагам на инквизиция, измъчвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице инквизирам инквизираме
второ лице инквизираш инквизирате
трето лице инквизира инквизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице инквизирах инквизирахме
второ лице инквизира инквизирахте
трето лице инквизира инквизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице инквизирах инквизирахме
второ лице инквизираше инквизирахте
трето лице инквизираше инквизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
инквизирай инквизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инквизирал инквизирала инквизирало инквизирали
членувана инквизиралия инквизиралата инквизиралото инквизиралите
с пълен член инквизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инквизирал инквизирала инквизирало инквизирали
членувана инквизиралия инквизиралата инквизиралото инквизиралите
с пълен член инквизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инквизиран инквизирана инквизирано инквизирани
членувана инквизирания инквизираната инквизираното инквизираните
с пълен член инквизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана инквизиращ инквизираща инквизиращо инквизиращи
членувана инквизиращия инквизиращата инквизиращото инквизиращите
с пълен член инквизиращият — — —
Деепричастие
инквизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ин-к-ви-зи-рам
  • форми инквизи́раш, несв. и св.
Източник