калайди́свам

1. (какво) Покривам меден домакински съд с тънък слой калай, за да не се окислява.

Тази година не сме калайдисвали съдовете.

2. (преносно, разговорно, кого) Карам се строго, мъмря.

калайдисан — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице калайдисвам калайдисваме
второ лице калайдисваш калайдисвате
трето лице калайдисва калайдисват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице калайдисвах калайдисвахме
второ лице калайдисва калайдисвахте
трето лице калайдисва калайдисваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице калайдисвах калайдисвахме
второ лице калайдисваше калайдисвахте
трето лице калайдисваше калайдисваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
калайдисвай калайдисвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калайдисвал калайдисвала калайдисвало калайдисвали
членувана калайдисвалия калайдисвалата калайдисвалото калайдисвалите
с пълен член калайдисвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калайдисвал калайдисвала калайдисвало калайдисвали
членувана калайдисвалия калайдисвалата калайдисвалото калайдисвалите
с пълен член калайдисвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калайдисван калайдисвана калайдисвано калайдисвани
членувана калайдисвания калайдисваната калайдисваното калайдисваните
с пълен член калайдисваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана калайдисващ калайдисваща калайдисващо калайдисващи
членувана калайдисващия калайдисващата калайдисващото калайдисващите
с пълен член калайдисващият — — —
Деепричастие
калайдисвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ка-лай-дис-вам
  • форми калайди́сваш, несв. и калайди́сам, св.
Източник