изпла́щам

1. (какво) Плащам на периодични вноски.

Изплащам апартамент.
Изплащам заеми.

2. (какво) Плащам докрай на периодични вноски.

Изплатихме колата.
На изплащане

При договор да плащам цената на периодични вноски.

изплащане — съществително име
изплатен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изплащам изплащаме
второ лице изплащаш изплащате
трето лице изплаща изплащат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изплащах изплащахме
второ лице изплаща изплащахте
трето лице изплаща изплащаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изплащах изплащахме
второ лице изплащаше изплащахте
трето лице изплащаше изплащаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изплащай изплащайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплащал изплащала изплащало изплащали
членувана изплащалия изплащалата изплащалото изплащалите
с пълен член изплащалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплащал изплащала изплащало изплащали
членувана изплащалия изплащалата изплащалото изплащалите
с пълен член изплащалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплащан изплащана изплащано изплащани
членувана изплащания изплащаната изплащаното изплащаните
с пълен член изплащаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплащащ изплащаща изплащащо изплащащи
членувана изплащащия изплащащата изплащащото изплащащите
с пълен член изплащащият — — —
Деепричастие
изплащайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ла-щам
  • форми изпла́щаш, несв. и изплатя́, св.
Източник
изплащам се

1. Връщам изцяло дългове.

2. Отплащам се.

Не зная как да ти се изплатя за тая услуга.
  • възвратен глагол
  • форми изплатя се