1.

издължа́вам

(какво) Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение.

Издължих си заема.
Издължих си данъците.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издължавам издължаваме
второ лице издължаваш издължавате
трето лице издължава издължават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издължавах издължавахме
второ лице издължава издължавахте
трето лице издължава издължаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издължавах издължавахме
второ лице издължаваше издължавахте
трето лице издължаваше издължаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издължавай издължавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължавал издължавала издължавало издължавали
членувана издължавалия издължавалата издължавалото издължавалите
с пълен член издължавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължавал издължавала издължавало издължавали
членувана издължавалия издължавалата издължавалото издължавалите
с пълен член издължавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължаван издължавана издължавано издължавани
членувана издължавания издължаваната издължаваното издължаваните
с пълен член издължаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължаващ издължаваща издължаващо издължаващи
членувана издължаващия издължаващата издължаващото издължаващите
с пълен член издължаващият — — —
Деепричастие
издължавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дъл-жа-вам
  • форми издължа́ваш, несв. и издължа́, св.
Източник
издължавам се

1. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение.

2. (преносно) Отговарям на услуга (обикновено с услуга) и на морално задължение.

Няма никога да се издължим на родителите си.
  • възвратен глагол
  • форми издължа се

2.

издължа́вам

Правя по-дълъг; удължавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издължавам издължаваме
второ лице издължаваш издължавате
трето лице издължава издължават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издължавах издължавахме
второ лице издължава издължавахте
трето лице издължава издължаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издължавах издължавахме
второ лице издължаваше издължавахте
трето лице издължаваше издължаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издължавай издължавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължавал издължавала издължавало издължавали
членувана издължавалия издължавалата издължавалото издължавалите
с пълен член издължавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължавал издължавала издължавало издължавали
членувана издължавалия издължавалата издължавалото издължавалите
с пълен член издължавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължаван издължавана издължавано издължавани
членувана издължавания издължаваната издължаваното издължаваните
с пълен член издължаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължаващ издължаваща издължаващо издължаващи
членувана издължаващия издължаващата издължаващото издължаващите
с пълен член издължаващият — — —
Деепричастие
издължавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми издължа́ваш, несв. и издължа́, св.
Източник
издължавам се

Ставам по-дълъг или по-висок.

  • възвратен глагол
  • форми издължа се