пси́хика

1. (специално) Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.

2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа.

Лабилна психика.
психичен — прилагателно име
психически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана психика психики
членувана психиката психиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пси-хи-ка
  • форми само ед.
Източник