Източник
-
пси́хика -
1. (специално) Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
-
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа.
Лабилна психика.
- душа
- душевност
- душевен мир
- психология
- вътрешен мир
- дух
- съзнание
психичен
— прилагателно име
психически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | психика | психики |
| членувана | психиката | психиките |