живо́т

1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие.

Произход на живота.

2. Физиологическо съществуване на живите организми.

Животът му е в опасност.

3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта.

Животът ми досега беше хубав.
Има дълъг живот.

4. (преносно) Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност.

Животът на една картина.
Животът на една кола.
Тази метална част има дълъг живот.

5. Дейност на човека в определена област.

Духовен живот.
Политически живот.
Семеен живот.
Начин на живот.
Заседнал живот.
Светски живот.

6. Реалният свят на човека.

Приложение в живота.
Животът ще го научи.
Сблъсквам се с живота.

7. (преносно) Оживление; проява на деятелност, дейност.

Къщата се изпълни с живот.
Отдавна в сградата нямаше живот.

животъ старобългарски живо́т

Старобълг. животъ. Сродни думи: лит. gyvata, старопрус. giwato, старогръц. βίοτος, βιοτή, лат. vitа (от *vīvitā), уелс. bуwуd „живот“ от ие. и.-е. *gīvotā.

Да е живот и здраве

Да сме живи и здрави.

Борба на живот и смърт

Ожесточена борба.

До живот

Докато съм жив.

Вземам живота

(на някого). — Убивам.

единствено число множествено число
нечленувана живот животи
членувана живота животите
с пълен член животът —
бройна форма живота
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне жи-вот
  • форми само ед.
Източници