ден

1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта.

Цял ден се разхождах из гората.

2. Денонощие.

След два дни заминаваме.

3. Период, определен за извършване на нещо.

Почивен ден.
Пазарен ден.
Сватбен ден.

4. (само множествено число) Време, живот.

Прекарвам дните си в размисли и терзания.
Безгрижни детски дни.

5. (специално) В астрономията — промеждутък от време, необходим за завъртането на небесното тяло около оста му, или периодът, когато е огрявано от Слънцето.

6. Дата, свързана с някакво събитие или празник.

Рожден ден.
Ден на родилната помощ.

dьnь праславянски дьнь старобългарски ден

От старобългарската дьнь, от праславняската dьnь. Сродна със староизточнославянската дьнь, день, дьнъ, от която са руската, русинската и украинската день, както и беларуската дзень. От dьnь са се развили и македонската ден, сръбско-хърватско-словенската дан/dan, както и западнославянските: den (чешки), dzéń (кашубски), dan (полабски), dzień (полски), deň (словашки), źeń и dźeń (долно- и горносорбски).

Бял ден

Добър, спокоен, уреден живот.

Ден до пладне

Кратко време, за малко.

Ден за ден

Без перспективи за бъдещето.

Дните ми са преброени

Малко ми остава да живея, скоро ще умра.

Добър ден!

За израз на подигравка, ако някой възприема нещо известно като ново.

Имам дни

Ще живея още.

За черни дни

В случай на нужда, при необходимост.

И утре е ден

За подчертаване, че някаква работа може да се отложи.

Силен на деня

Влиятелен, властен.

Утрешния ден

Бъдещето.

До ден днешен

До днес, до този момент.

Тия дни

В близко време; скоро.

единствено число множествено число
нечленувана ден дни
членувана деня дните
с пълен член денят —
бройна форма дена, дни
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ден
  • форми деня́т, деня́, мн. дни, (два) де́на и дни
Източници