-
светлина́ -
1. (специално, само единствено число) Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи.
-
2. (само единствено число) Такова лъчение, изпускано от предмет.
Светлината на слънцето.
Светлината на лампата.
Изпускам светлина.
Излъчвам светлина.
Силна светлина.
Слаба светлина.
Жълта светлина.
-
3. Светещ предмет.
Виждат се светлините на фаровете.
Тук-там в нощта се мяркат светлини.
-
4. (преносно) Осветено пространство, осветеност.
Светлината на деня.
Светлината на стаята.
-
5. (преносно, само единствено число) За изражение на лице, очи и други — одухотвореност, излъчване, радост, надежда.
Светлината на очите и угасна.
Целият излъчваше светлина.
-
6. (преносно, само единствено число) Просвета, книжнина.
-
7. (преносно, само единствено число) Ден; утро.
Цяла нощ чаках светлината.
-
8. (преносно, само единствено число) Надежда; радост.
Светлината на дните ми.
С ново тълкуване.
Разкривам, разяснявам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | светлина | светлини |
| членувана | светлината | светлините |