светлина́

1. (специално, само единствено число) Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи.

2. (само единствено число) Такова лъчение, изпускано от предмет.

Светлината на слънцето.
Светлината на лампата.
Изпускам светлина.
Излъчвам светлина.
Силна светлина.
Слаба светлина.
Жълта светлина.

3. Светещ предмет.

Виждат се светлините на фаровете.
Тук-там в нощта се мяркат светлини.

4. (преносно) Осветено пространство, осветеност.

Светлината на деня.
Светлината на стаята.

5. (преносно, само единствено число) За изражение на лице, очи и други — одухотвореност, излъчване, радост, надежда.

Светлината на очите и угасна.
Целият излъчваше светлина.

6. (преносно, само единствено число) Просвета, книжнина.

7. (преносно, само единствено число) Ден; утро.

Цяла нощ чаках светлината.

8. (преносно, само единствено число) Надежда; радост.

Светлината на дните ми.
В нова светлина

С ново тълкуване.

Хвърлям/хвърля светлина (върху нещо)

Разкривам, разяснявам.

единствено число множествено число
нечленувана светлина светлини
членувана светлината светлините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне свет-ли-на
  • форми мн. светлини
Източник