искра́

1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет.

От огъня изхвърчат искри.
От горящото дърво се посипаха искри.

2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци.

В снега заблестяха безброй искри.
В очите ѝ заблестяха искри.

3. (преносно) Най-малка, но значителна частица от нещо.

Искра надежда.

искра старобългарски искра́

старобълг. искра. Свързано с ясен.

Искри ми излязоха от очите

(разговорно) Изпитвам силна болка или силно усещане.

искрица — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана искра искри
членувана искрата искрите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ис-к-ра
  • форми и и́скра, мн. искри́ и и́скри
Източници