Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет.
От огъня изхвърчат искри.
От горящото дърво се посипаха искри.
2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци.
В снега заблестяха безброй искри.
В очите ѝ заблестяха искри.
3. (преносно) Най-малка, но значителна частица от нещо.
Искра надежда.
искра старобългарски искра́
старобълг. искра. Свързано с ясен.
(разговорно) Изпитвам силна болка или силно усещане.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | искра | искри |
| членувана | искрата | искрите |