пла́мък

1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове.

Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх.

2. (преносно) Страст, въодушевление.

3. (преносно) За бурни събития и чувства — сблъсък, изява.

В пламъка на любовта.
В пламъците на войната.

4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия.

пламы старобългарски пла́мък

старобълг. пламы, род. п. пламене φλόξ, πῦρ „пламък, огън“ (Зогр., Мар., Асем., Остром., Клоц., Супр.). Праслав. *polmy, род. п. *polmene - основа на съгласна. В бълг. пламък < *polmykъ като ечемик, камък. Сродна с пепел, паля, срв. лит. реlеnаi мн.ч., латв. pelni мн.ч. „пепел“.

Огън и пламък

Много темпераментен човек.

Огън и пламък

Много ядосан, сърдит човек.

Огън и пламък

Изпълнена със силни чувства творба.

единствено число множествено число
нечленувана пламък пламъци
членувана пламъка пламъците
с пълен член пламъкът —
бройна форма пламъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пла-мък
  • форми мн. пла́мъци, (два) пла́мъка
Източници