-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
пла́мък -
1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове.
Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх.
-
2. (преносно) Страст, въодушевление.
-
3. (преносно) За бурни събития и чувства — сблъсък, изява.
В пламъка на любовта.
В пламъците на войната.
-
4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия.
пламы старобългарски пла́мък
старобълг. пламы, род. п. пламене φλόξ, πῦρ „пламък, огън“ (Зогр., Мар., Асем., Остром., Клоц., Супр.). Праслав. *polmy, род. п. *polmene - основа на съгласна. В бълг. пламък < *polmykъ като ечемик, камък. Сродна с пепел, паля, срв. лит. реlеnаi мн.ч., латв. pelni мн.ч. „пепел“.
Много темпераментен човек.
Много ядосан, сърдит човек.
Изпълнена със силни чувства творба.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пламък | пламъци |
| членувана | пламъка | пламъците |
| с пълен член | пламъкът | — |
| бройна форма | пламъка |
|---|