мъ́лния

Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна линия върху небосвода и силен гръм.

Кълбовидна мълния.

млънии старобългарски мъ́лния

ст.-бълг. млънии ἀστραπή, fulgur (Супр.). Праслав. *mьldni (съдейки по рус. и укр. диал. форми маладня, малодня, мылыдня) е реликтова дума, практически неразчленима на слав. почва. Сравнението със ст.-прус. mealde „мълния“, латв. melni: Perkona āmurs „чукът на Перкунас (балт. бог-гръмовержец)“ позволява да се отдели корен *meld- и наст. -ni, но това не внася по-голяма яснота. Вероятно със същата наст. са образувани ст.-сканд. Мjǫllnir, епитет на чука на Тор, вероятно прен. упротреба на мълния (? прагерм. *melð[u]nijaz), myln поет. „огън“, уелс. mellt „мълния“ (? пракелт. *meldna). ИЕ диалектизъм. Връзката с *moltъ „голям чук“, за което виж млатя е несигурна.

Мятам мълнии

Гледам свирепо, гневно.

единствено число множествено число
нечленувана мълния мълнии
членувана мълнията мълниите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне мъл-ния
  • форми мн. мъ́лнии
Източници