-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
мъ́лния -
Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна линия върху небосвода и силен гръм.
Кълбовидна мълния.
млънии старобългарски мъ́лния
ст.-бълг. млънии ἀστραπή, fulgur (Супр.). Праслав. *mьldni (съдейки по рус. и укр. диал. форми маладня, малодня, мылыдня) е реликтова дума, практически неразчленима на слав. почва. Сравнението със ст.-прус. mealde „мълния“, латв. melni: Perkona āmurs „чукът на Перкунас (балт. бог-гръмовержец)“ позволява да се отдели корен *meld- и наст. -ni, но това не внася по-голяма яснота. Вероятно със същата наст. са образувани ст.-сканд. Мjǫllnir, епитет на чука на Тор, вероятно прен. упротреба на мълния (? прагерм. *melð[u]nijaz), myln поет. „огън“, уелс. mellt „мълния“ (? пракелт. *meldna). ИЕ диалектизъм. Връзката с *moltъ „голям чук“, за което виж млатя е несигурна.
Гледам свирепо, гневно.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мълния | мълнии |
| членувана | мълнията | мълниите |