у́стрем

1. Подем, порив, насочена стихия.

Устрем към свобода.
Устрем към образование.

2. Пристъп, напор, удар.

устремен — прилагателно име Устремен към любовта си.
устременост — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана устрем устреми
членувана устрема устремите
с пълен член устремът —
бройна форма устрема
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ус-т-рем
  • форми мн. у́стреми, (два) у́стрема
Източник