по́рив

1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем.

Благороден порив.

2. Внезапно усилване на вятъра; напън, напор.

единствено число множествено число
нечленувана порив пориви
членувана порива поривите
с пълен член поривът —
бройна форма порива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне по-рив
  • форми мн. по́риви, (два) по́рива
Източник