Източник
-
и́зблик -
1. (само единствено число) За течност — избликване.
-
2. Спонтанна проява на силни чувства.
В изблик на плач.
В изблик на гняв.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | изблик | изблици |
| членувана | изблика | изблиците |
| с пълен член | избликът | — |
| бройна форма | изблика |
|---|