и́зблик

1. (само единствено число) За течност — избликване.

2. Спонтанна проява на силни чувства.

В изблик на плач.
В изблик на гняв.
единствено число множествено число
нечленувана изблик изблици
членувана изблика изблиците
с пълен член избликът —
бройна форма изблика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-б-лик
  • форми мн. и́зблици, (два) и́зблика
Източник