Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Вътрешен подтик, желание за осъществяване на нещо.
Успехът ми даде импулс да се боря.
2. (специално) В биологията — мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители.
3. (специално) В електротехниката — краткотраен единичен скок на тока или напрежението в електрическа верига.
— От лат. impulsus през нем. Impuls.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | импулс | импулси |
| членувана | импулса | импулсите |
| с пълен член | импулсът | — |
| бройна форма | импулса |
|---|