-
си́ла -
1. Физическа или морална способност да се извършва дейност.
Нямам сили да вървя нататък.
Душевна сила.
-
2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му.
Центробежни сили.
-
3. (специално) Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие.
Сила на звука.
Сила на светлината.
-
4. (обикн множествено число) Материален източник на енергия или дейност.
Природни сили.
Производителни сили.
-
5. Власт, влияние, мощ.
Сила на словото.
-
6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устременост.
Сила на характера.
-
7. (само множествено число) Обществена група с характерни за нея признаци.
Демократически сили.
Реакционни сили.
-
8. (само множествено число) Войска.
Военновъздушни сили.
-
9. (преносно) Човек, който работи с успех в някаква област.
Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала.
Започвам да се прилагам, да действам.
В разгара си, в най-активния период.
Зъл дух.
С усилие, с напрежение, трудно.
С насилие, насилствено.
Единица за мощност.
Войска.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сила | сили |
| членувана | силата | силите |