си́ла

1. Физическа или морална способност да се извършва дейност.

Нямам сили да вървя нататък.
Душевна сила.

2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му.

Центробежни сили.

3. (специално) Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие.

Сила на звука.
Сила на светлината.

4. (обикн множествено число) Материален източник на енергия или дейност.

Природни сили.
Производителни сили.

5. Власт, влияние, мощ.

Сила на словото.

6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устременост.

Сила на характера.

7. (само множествено число) Обществена група с характерни за нея признаци.

Демократически сили.
Реакционни сили.

8. (само множествено число) Войска.

Военновъздушни сили.

9. (преносно) Човек, който работи с успех в някаква област.

Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала.
Влизам/вляза в сила

Започвам да се прилагам, да действам.

В пълната си сила (съм)

В разгара си, в най-активния период.

Нечиста сила

Зъл дух.

Със сила

С усилие, с напрежение, трудно.

Със сила

С насилие, насилствено.

Конска сила

Единица за мощност.

Въоръжени сили

Войска.

единствено число множествено число
нечленувана сила сили
членувана силата силите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне си-ла
  • форми мн. сили
Източник