Източник
-
ре́вност -
1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност.
Ревността му ме измъчва.
-
2. (разговорно) Завист. ревността, само ед., ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо.
ревностен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ревност | ревности |
| членувана | ревността | ревностите |