ви́хър

1. Бърз, мощен вятър.

2. (преносно) Напрегнат, бурен момент; разгар.

Във вихъра на танца.
Във вихъра на боя.

бълг. вихър: лит. viesulas „виелица“: лат. viēre „вия“.

вихрен — прилагателно име Вихрен полет.
единствено число множествено число
нечленувана вихър вихри
членувана вихъра вихрите
с пълен член вихърът —
бройна форма вихъра
звателна форма вихре
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ви-хър
  • форми мн. ви́хри
Източници