ха́ла

1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.

2. Природна стихия; буря.

Халата фучи навън.

3. (преносно, разговорно) Силен човек.

Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп.

4. (преносно, пренебрежително, разговорно) Човек, който яде без мярка.

Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.
единствено число множествено число
нечленувана хала хали
членувана халата халите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ха-ла
  • форми мн. ха́ли
Източник