Източник
-
ха́ла -
1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.
-
2. Природна стихия; буря.
Халата фучи навън.
-
3. (преносно, разговорно) Силен човек.
Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп.
-
4. (преносно, пренебрежително, разговорно) Човек, който яде без мярка.
Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.