Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление.
Духа вятър.
Силен вятър.
Бурни ветрове.
вѣтръ: старобългарски вя́тър
старобълг. вѣтръ: лит. vėtra „буря“ > вея
(разговорно, пренебрежително) Празна, несериозна работа.
(разговорно) Напусто, без полза.
(разговорно) Лаская.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | вятър | ветрове |
| членувана | вятъра | ветровете |
| с пълен член | вятърът | — |
| бройна форма | вятъра |
|---|---|
| звателна форма | ветре |