вя́тър

Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление.

Духа вятър.
Силен вятър.
Бурни ветрове.

вѣтръ: старобългарски вя́тър

старобълг. вѣтръ: лит. vėtra „буря“ > вея

Вятър работа!

(разговорно, пренебрежително) Празна, несериозна работа.

На вятъра

(разговорно) Напусто, без полза.

Правя вятър (на някого)

(разговорно) Лаская.

вятърен — прилагателно име Вятърна мелница.
единствено число множествено число
нечленувана вятър ветрове
членувана вятъра ветровете
с пълен член вятърът —
бройна форма вятъра
звателна форма ветре
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вя-тър
  • форми мн. ветрове́
Източници