Източник
-
възто́рг -
1. (само единствено число) Висок подем на чувствата; възхищение.
Във възторг съм от нейната музика.
Изпадам във възторг.
-
2. (обикн множествено число) Възгласи за изразяване на възхищение.
Възторзите нямаха край.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | възторг | възторзи |
| членувана | възторга | възторзите |
| с пълен член | възторгът | — |
| бройна форма | възторга |
|---|