възто́рг

1. (само единствено число) Висок подем на чувствата; възхищение.

Във възторг съм от нейната музика.
Изпадам във възторг.

2. (обикн множествено число) Възгласи за изразяване на възхищение.

Възторзите нямаха край.
единствено число множествено число
нечленувана възторг възторзи
членувана възторга възторзите
с пълен член възторгът —
бройна форма възторга
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне въз-торг
  • форми мн. възто́рзи
Източник