изстъпле́ние

1. (само единствено число) Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си.

Викам в изстъпление.

2. (обикн множествено число) Действия, извършени в такова състояние; жестокости, издевателства.

Потушават въстанието с изстъпления над населението.
единствено число множествено число
нечленувана изстъпление изстъпления
членувана изстъплението изстъпленията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне из-стъп-ле-ние
  • форми мн. изстъпле́ния
Източник