Източник
-
изстъпле́ние -
1. (само единствено число) Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си.
Викам в изстъпление.
-
2. (обикн множествено число) Действия, извършени в такова състояние; жестокости, издевателства.
Потушават въстанието с изстъпления над населението.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | изстъпление | изстъпления |
| членувана | изстъплението | изстъпленията |