Източник
-
кра́йност -
1. (само единствено число) Крайна степен.
Изтощена съм до крайност.
-
2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка.
Стигам до крайности.
Когато се напие, стига до крайности.
От една крайност до друга.
Изпадам в крайност
В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | крайност | крайности |
| членувана | крайността | крайностите |