тря́сък

Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и други.

В трясъка на двигателите се долавяше някаква ритмичност.

трѣскъ старобългарски тря́сък

старобълг. трѣскъ < слав. *trěskъ с ē-огласовка, о-огласовка е представена в старорус. троска „мълния“, пол. troskot „трясък“, чеш. troska „обломък, стърготина“ (виж троха). Те са свързани с лит. treškėti „скърцам“, латв. trašķis „шум“, гот. þriskan „чукам“, англ. thrash „бия“.

С гръм и трясък

Шумно, зрелищно.

Провалям се с трясък

Търпя неуспех, който става достояние на всички, като увличам и други със себе си.

единствено число множествено число
нечленувана трясък трясъци
членувана трясъка трясъците
с пълен член трясъкът —
бройна форма трясъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тря-сък
  • форми мн. тря́съци, (два) тря́съка
Източници