Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и други.
В трясъка на двигателите се долавяше някаква ритмичност.
трѣскъ старобългарски тря́сък
старобълг. трѣскъ < слав. *trěskъ с ē-огласовка, о-огласовка е представена в старорус. троска „мълния“, пол. troskot „трясък“, чеш. troska „обломък, стърготина“ (виж троха). Те са свързани с лит. treškėti „скърцам“, латв. trašķis „шум“, гот. þriskan „чукам“, англ. thrash „бия“.
Шумно, зрелищно.
Търпя неуспех, който става достояние на всички, като увличам и други със себе си.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | трясък | трясъци |
| членувана | трясъка | трясъците |
| с пълен член | трясъкът | — |
| бройна форма | трясъка |
|---|