Източник
-
у́дар -
1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък.
Нанасям юмручен удар.
Събори го с два удара.
С два удара изкърти вратата.
Удар по главата.
-
2. Звукът от стълкновение със сила.
Ечат удари на брадва.
Чувам ударите на часовника.
-
3. Мощно нападение във война, както и голяма загуба за врага.
Организирам удар.
Нанасям/понасям голям удар.
-
4. (преносно) Умишлени действия против някого; поражение в кариерата; неуспех.
-
5. (преносно) Голямо нещастие, несполука, беда.
Смъртта на баща ѝ беше голям удар за нея.
С изневярата си ѝ нанесе истински удар.
Понасям ударите на съдбата.
-
6. (преносно) Кръвоизлив в мозъка, както и сърдечен инфаркт.
Получавам удар.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | удар | удари |
| членувана | удара | ударите |
| с пълен член | ударът | — |
| бройна форма | удара |
|---|