-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
бой -
1. (само единствено число) Нанасяне на удари с цел да се причини болка.
Свикнал на бой.
-
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание.
Бой със снежни топки.
Юмручен бой.
Боксьорите направиха добър бой.
Бой на петли.
-
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка.
Загина в бой.
Водим ожесточени боеве.
*bojь праславянски бой
Свързано с „бия“.
(разговорно) Бият ме.
(разговорно) Имам лошия навик да се налагам чрез бой.
(разговорно) Пребивам; побеждавам категорично в състезание.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бой | боеве |
| членувана | боя | боевете |
| с пълен член | боят | — |
| бройна форма | боя |
|---|