кавга́

Шумна караница, свада.

Правя кавга.
Водя кавга.

кавга старобългарски кавга́

старобълг. кавга (Влахо-бълг. грам., ХV в.). Стара заемка от къпч. или тур., срв. тат. гауга „шум, препирня“, тур., гаг. kavga „спор, препирня“, от нперс. ġawġā „свада, бой“.

единствено число множествено число
нечленувана кавга кавги
членувана кавгата кавгите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кав-га
  • форми мн. кавги́
Източници