1.

спор

1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение.

Участвам в спор.
Възниква спор.
Научен спор.
Напразни спорове.

2. Разпра, кавга, неразбирателство.

Имат спор около наследството.
Имуществени спорове.

*sъporъ праславянски спор

Спор няма

Всичко е ясно, вижда се.

единствено число множествено число
нечленувана спор спорове
членувана спора споровете
с пълен член спорът —
бройна форма спора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне спор
  • форми спорът, спора, мн. спорове, (два) спора
Източници

2.

спор

(диалектно) Изобилие, плодородие, берекет.

Голям спор от царевица има тази година.
единствено число множествено число
нечленувана спор спорове
членувана спора споровете
с пълен член спорът —
бройна форма спора
  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източник