шум

1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и подобни.

От улицата се чуваше шум.

2. (специално) Звук с неопределен брой непериодични трептения.

3. (преносно) Кавга, препирня.

Какъв е този шум в стаята на децата?

4. (преносно) Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес.

Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
Вдигам шум

Разгласявам.

Вдигам шум

Говоря много за себе си.

Много шум за нищо

Незаслужен интерес към нещо незначително.

единствено число множествено число
нечленувана шум шумове
членувана шума шумовете
с пълен член шумът —
бройна форма шума
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне шум
  • форми шумъ́т, шума́, мн. шу́мове, (два) шу́ма
Източник