Източник
-
дисона́нс -
1. (специално) В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове.
-
2. (специално) В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
-
3. (преносно) Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дисонанс | дисонанси |
| членувана | дисонанса | дисонансите |
| с пълен член | дисонансът | — |
| бройна форма | дисонанса |
|---|