дисона́нс

1. (специално) В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове.

2. (специално) В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.

3. (преносно) Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.

единствено число множествено число
нечленувана дисонанс дисонанси
членувана дисонанса дисонансите
с пълен член дисонансът —
бройна форма дисонанса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ди-со-нанс
  • форми мн. дисона́нси, (два) дисона́нса
Източник