какофо́ния

1. (специално) В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане.

2. (разговорно) Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява.

Каква е тази какофония тук?

3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос.

Пълна какофония цари в целия апартамент.
единствено число множествено число
нечленувана какофония какофонии
членувана какофонията какофониите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-ко-фо-ния
  • форми само ед.
Източник