звук

1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо.

Силен звук.
Чух някакви звукове.

2. Мелодични тонове.

Звуците на музиката.
Звуците на валса.

3. (специално) Най-малкият звучащ елемент на речта.

“А” е гласен звук.

звук руски звук

Заемка от рус. звук или с руско у вместо ъ, при старобълг. звѧкъ ἠχος, φωνή (Mikl. 223), срв. пол. dźwięk „звук“ от праслав. *zvǫkъ < *zvon-kъ, сродна със звън, звъня.

единствено число множествено число
нечленувана звук звукове
членувана звука звуковете
с пълен член звукът —
бройна форма звука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне звук
  • форми звукъ́т, звука́, мн. зву́кове и зву́ци, (два) зву́ка
Източници