Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг.
Звън на камбана.
Звън на чаши.
Сребърен звън.
2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и подобни.
Звън на часовник.
Звън на телефон.
звонъ старобългарски звън
старобълг. звонъ ἦχος „шум“ (Супр.), получила ъ от глагола звьнѣти ἠχειν (Ант. панд., Шишатовацки ап.). Праслав. *zvonъ - cродна с алб. zëh, арм. jain „глас“ (< *g^hvonos)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | звън | звънове |
| членувана | звъна | звъновете |
| с пълен член | звънът | — |
| бройна форма | звъна |
|---|