звън

1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг.

Звън на камбана.
Звън на чаши.
Сребърен звън.

2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и подобни.

Звън на часовник.
Звън на телефон.

звонъ старобългарски звън

старобълг. звонъ ἦχος „шум“ (Супр.), получила ъ от глагола звьнѣти ἠχειν (Ант. панд., Шишатовацки ап.). Праслав. *zvonъ - cродна с алб. zëh, арм. jain „глас“ (< *g^hvonos)

единствено число множествено число
нечленувана звън звънове
членувана звъна звъновете
с пълен член звънът —
бройна форма звъна
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне звън
  • форми звънъ́т, звъна́, само ед.
Източници