1.

но́та

1. (музика) Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон.

Познавам нотите.
Изпя нотата неправилно.

2. (само множествено число) Запис на музикално произведение с такива знаци.

Свиря по ноти.

3. (преносно) Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство.

В гласа му долових радостни ноти.
Говоря като по ноти

Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо.

нотка — съществително име
нотен — прилагателно име Нотна тетрадка.
единствено число множествено число
нечленувана нота ноти
членувана нотата нотите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне но-та
  • форми мн. но́ти
  • област музика →
Източник

2.

но́та

(дипломация) Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго.

Протестна нота.
единствено число множествено число
нечленувана нота ноти
членувана нотата нотите
  • съществително име, женски род
  • форми мн. но́ти
Източник