1.

тон

Мярка за тежина, равна на 1 000 кг.

tonne френски тон

единствено число множествено число
нечленувана тон тонове
членувана тона тоновете
с пълен член тонът —
бройна форма тона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тон
  • форми то́нът, то́на, мн. то́нове, (два) то́на
Източници

2.

тон

1. Звук с определена височина; музикален звук.

2. (специално) В музиката — мярка за определяне величината на интервалите.

3. (преносно, само единствено число) Интонация, оттенък на речта.

Високомерен тон.
Строг тон.
Мек тон.

4. (преносно) Ударите на биещо сърце.

Учестени тонове.

5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му.

Меки тонове.
Ярки тонове.

6. (преносно) Начин на поведение, на общуване с хората.

Добър тон.
Държа лош тон.

τόνος старогръцки tonus през латински ton през френски тон

Давам/дам тон

Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.

Давам/дам тон в живота на някого

(разговорно) Меся се грубо в живота на някого.

единствено число множествено число
нечленувана тон тонове
членувана тона тоновете
с пълен член тонът —
бройна форма тона
  • съществително име, мъжки род
  • форми то́нът, то́на, мн. то́нове, (два) то́на
Източници

3.

тон

Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.

thon френски тон

единствено число множествено число
нечленувана тон тонове
членувана тона тоновете
с пълен член тонът —
бройна форма тона
  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източници