1.

цвят

1. Част от растение, съставена от зелена чашка и обагрени листчета, в която са разположени плодникът и тичинките.

Розов цвят.
Дърветата се покриха с цвят.

2. (диалектно) Плесен върху вино, туршия, оцет и други.

3. (само единствено число, преносно) Най-добрата част от хората, занимаващи се с нещо или съставляващи някаква група.

Цветът на интелигенцията.
Цветът на науката.

цвѣть старобългарски цвят

Старобълг. цвѣть < праслав. *květъ. Сродни думи: латв. kvitet, kvitu „блести“.

единствено число множествено число
нечленувана цвят цветове
членувана цвета цветовете
с пълен член цветът —
бройна форма цвята
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне цвят
  • форми цветъ́т, цвета́, мн. цветове́, (два) цвя́та
Източници

2.

цвят

Зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната; боя, багра.

Ярък цвят.
Цветовете на дъгата.

*květъ праславянски цвѣтъ през старобългарски цвят

единствено число множествено число
нечленувана цвят цветове
членувана цвета цветовете
с пълен член цветът —
бройна форма цвята
  • съществително име, мъжки род
  • форми цветъ́т, цвета́, мн. цветове́, (два) цвя́та
Източници