боя́

1. Вещество за оцветяване.

Боя за коса.
Боя за обувки.
Боя за яйца.
Водни бои.

2. Всеки от четирите вида карти за игра: купа, каро, спатия, пика.

3. (разговорно) Цвят, шарка, багра.

4. (преносно, обикн. мн) Изобразителни средства.

В романа този герой е обрисуван с най-черни бои.

بویا (boya) османски турски боя́

единствено число множествено число
нечленувана боя бои
членувана боята боите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне боя
  • форми мн. бои́
Източници
боя́ се

(за кого/за какво) Страхувам се, изпитвам страх.

Боиш ли се от кучета?
Боя се за тебе.

*bojati праславянски боя́ се

С „се“.

Боя се, че..

Етикетна формула при учтив отказ или възражение.

  • възвратен глагол
  • форми бои́ш се, мин. св. боя́х се, мин. прич. боя́л се, несв.; от кого/от какво