подози́рам

1. Съмнявам се в някого, предполагам вина у някого.

Подозирам, че краде.

2. Предполагам, досещам се.

Не подозирах какво става.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице подозирам подозираме
второ лице подозираш подозирате
трето лице подозира подозират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице подозирах подозирахме
второ лице подозира подозирахте
трето лице подозира подозираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице подозирах подозирахме
второ лице подозираше подозирахте
трето лице подозираше подозираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
подозирай подозирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подозирал подозирала подозирало подозирали
членувана подозиралия подозиралата подозиралото подозиралите
с пълен член подозиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подозирал подозирала подозирало подозирали
членувана подозиралия подозиралата подозиралото подозиралите
с пълен член подозиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подозиран подозирана подозирано подозирани
членувана подозирания подозираната подозираното подозираните
с пълен член подозираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подозиращ подозираща подозиращо подозиращи
членувана подозиращия подозиращата подозиращото подозиращите
с пълен член подозиращият — — —
Деепричастие
подозирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-до-зи-рам
  • форми подози́раш, несв. и подозра́, св.
Източник