бля́сък

1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък.

Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.

2. (преносно, само единствено число) Великолепие, пищност, красота, изящество.

Тя се показа в целия си блясък.

блѣскъ старобългарски бля́сък

старобълг. блѣскъ (*blig^-sk-) е сродна на лит. blizgas „блясък“, ст.в.нем. bleih, старосканд. bleikr „бледен“.

единствено число множествено число
нечленувана блясък блясъци
членувана блясъка блясъците
с пълен член блясъкът —
бройна форма блясъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бля-сък
  • форми мн. бля́съци, (два) бля́съка
Източници