Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък.
Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. (преносно, само единствено число) Великолепие, пищност, красота, изящество.
Тя се показа в целия си блясък.
блѣскъ старобългарски бля́сък
старобълг. блѣскъ (*blig^-sk-) е сродна на лит. blizgas „блясък“, ст.в.нем. bleih, старосканд. bleikr „бледен“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | блясък | блясъци |
| членувана | блясъка | блясъците |
| с пълен член | блясъкът | — |
| бройна форма | блясъка |
|---|