-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
лъч -
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет.
Слънчев лъч.
Светлинни лъчи.
-
2. (специално) Във физиката — поток от частици с енергия.
Рентгенови лъчи.
Лазерен лъч.
-
3. (специално) В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
-
4. (преносно) Проблясък, просветление.
Озарява ме лъч надежда.
-
5. (преносно) Всяка линия на насочено движение.
Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.
От праслав. и ИЕ диал. *lъčь (*lukis), нулева отгласна степен на *lučь „лъч“ (*loukis), срв. старобълг. лоучь „лъч“ (Син. тр., Супр., Ман., Сим. сб. 1073, Шестоднев), словен., слов. luč, рус. луч „лъч, светлина“. Тази отгласна степен се среща в староинд. ruciṣ „светлина, блясък, красота“, старопрус. luckis „борина“. Пълната отгласна степен *loukis е представена в староинд. rociṣ „светлина“, rocate „блести, свети“, лат. lūx, род.п. lūcis „светлина“, лит. laukas „животно с бяло петно на челото“, старогр. λευκός „светъл, бял“, гот. liuhaþ, ст.в.нем. lioht „светлина“ (прагерм. *leuh-to-), староирл. luach „ослепително бял“, уелс. llug „блясък“ (пракелт. *louko-), тох. Б lyūke „светлина“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лъч | лъчове |
| членувана | лъча | лъчовете |
| с пълен член | лъчът | — |
| бройна форма | лъча |
|---|