лъч

1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет.

Слънчев лъч.
Светлинни лъчи.

2. (специално) Във физиката — поток от частици с енергия.

Рентгенови лъчи.
Лазерен лъч.

3. (специално) В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.

4. (преносно) Проблясък, просветление.

Озарява ме лъч надежда.

5. (преносно) Всяка линия на насочено движение.

Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.

От праслав. и ИЕ диал. *lъčь (*lukis), нулева отгласна степен на *lučь „лъч“ (*loukis), срв. старобълг. лоучь „лъч“ (Син. тр., Супр., Ман., Сим. сб. 1073, Шестоднев), словен., слов. luč, рус. луч „лъч, светлина“. Тази отгласна степен се среща в староинд. ruciṣ „светлина, блясък, красота“, старопрус. luckis „борина“. Пълната отгласна степен *loukis е представена в староинд. rociṣ „светлина“, rocate „блести, свети“, лат. lūx, род.п. lūcis „светлина“, лит. laukas „животно с бяло петно на челото“, старогр. λευκός „светъл, бял“, гот. liuhaþ, ст.в.нем. lioht „светлина“ (прагерм. *leuh-to-), староирл. luach „ослепително бял“, уелс. llug „блясък“ (пракелт. *louko-), тох. Б lyūke „светлина“.

единствено число множествено число
нечленувана лъч лъчове
членувана лъча лъчовете
с пълен член лъчът —
бройна форма лъча
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лъч
  • форми лъчъ́т, лъча́, мн. лъчи́ и лъ́чове, (два) лъ́ча
Източници