разко́ш

1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство.

Тъне в разкош.

2. Пищност, прекомерна и разточителна красота.

Този разкош ме потиска.

3. (разговорно) Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини.

4. (жаргонно, като междуметие) Много красиво, великолепно.

Видя ли, роклята?
Разкош!
единствено число множествено число
нечленувана разкош разкоши
членувана разкоша разкошите
с пълен член разкошът —
бройна форма разкоша
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-кош
  • форми само ед.
Източник