те́мбър

Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове.

Нисък тембър.
единствено число множествено число
нечленувана тембър тембри
членувана тембъра тембрите
с пълен член тембърът —
бройна форма тембъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тем-бър
  • форми само ед.
Източник