височина́

1. Качество на висок.

2. Възвишение, хълм.

Зад оная височина е селото.

3. (специално) В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.

4. (специално, обикн множествено число) В музиката — високите тонове в една мелодия, песен.

Вземам височините успешно.
височинка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана височина височини
членувана височината височините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ви-со-чи-на
  • форми мн. височини́
Източник