рид

Леко издадена земна повърхност; хълм.

хридъ старобългарски рид

старобълг. хридъ (ХІІІ в.) (разпространена в сръб, словен., слов.). Думата е с неясна етимология. Едва ли се отнася като *ksridъ към гот. -skreitan, швейц.-нем. schreißen „разкъсвам“ (по аналогия на лат. rumpō „чупя“ - rūpēs „скала“), при отсъствието на такъв глагол в славянските езици. По-вероятно е значението „скала“ да е вторично както при било, бърдо - при първонач. значение „цев“ може да се обясни като герм. заемка < старофриз. hreid, староангл. hréod, старофранк. ried „тръстика, цев, тръба“.

единствено число множествено число
нечленувана рид ридове
членувана рида ридовете
с пълен член ридът —
бройна форма рида
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне рид
  • форми ридът, рида, мн. ридове, (два) рида
Източници