Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Леко издадена земна повърхност; хълм.
хридъ старобългарски рид
старобълг. хридъ (ХІІІ в.) (разпространена в сръб, словен., слов.). Думата е с неясна етимология. Едва ли се отнася като *ksridъ към гот. -skreitan, швейц.-нем. schreißen „разкъсвам“ (по аналогия на лат. rumpō „чупя“ - rūpēs „скала“), при отсъствието на такъв глагол в славянските езици. По-вероятно е значението „скала“ да е вторично както при било, бърдо - при първонач. значение „цев“ може да се обясни като герм. заемка < старофриз. hreid, староангл. hréod, старофранк. ried „тръстика, цев, тръба“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | рид | ридове |
| членувана | рида | ридовете |
| с пълен член | ридът | — |
| бройна форма | рида |
|---|