-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
хре́бет -
Връхна част, гребен на планина.
хрьбьтъ старобългарски „гръбнак, хребет“ хре́бет
старобълг. хрьбьтъ „гръбнак, хребет“ (Супр.). Думата е представена в няколко варианта във всички слав. езици. Праслав. *хrьbьtъ е представено в сърбохърв. хрбат, словен. hrbеt „гръбнак“, чеш. остар. chrb „планина“, слов. chrbát, старпол. chrzbiet, кашуб. kšерt, долнолуж. kšebjat, рус., укр. хребет, хрибет, белорус. хрiбiт. Праслав. *grьbьtъ, представен в чеш. hřbet, полаб. grėb'åt, пол. grzebiet, grzebt, grzbiet „хребет, гръбнак“. Праслав. *xribъ в цслав. хрибъ „хълм“, хрибътъ „хребет“, сърбохърв. стар. хриб, словен. hrib, hribеr, чеш. chřib „хълм“, старопол. chrzybiet, горнолуж. khribjet. Най-стара би била формата от втората група, при която би могло да направи връзка с глагола греба (срв. рус. диал. гребтить „греба, стържа“), т.е. *grьbьtъ да означава „гребен“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хребет | хребети |
| членувана | хребета | хребетите |
| с пълен член | хребетът | — |
| бройна форма | хребета |
|---|