хре́бет

Връхна част, гребен на планина.

хрьбьтъ старобългарски „гръбнак, хребет“ хре́бет

старобълг. хрьбьтъ „гръбнак, хребет“ (Супр.). Думата е представена в няколко варианта във всички слав. езици. Праслав. *хrьbьtъ е представено в сърбохърв. хрбат, словен. hrbеt „гръбнак“, чеш. остар. chrb „планина“, слов. chrbát, старпол. chrzbiet, кашуб. kšерt, долнолуж. kšebjat, рус., укр. хребет, хрибет, белорус. хрiбiт. Праслав. *grьbьtъ, представен в чеш. hřbet, полаб. grėb'åt, пол. grzebiet, grzebt, grzbiet „хребет, гръбнак“. Праслав. *xribъ в цслав. хрибъ „хълм“, хрибътъ „хребет“, сърбохърв. стар. хриб, словен. hrib, hribеr, чеш. chřib „хълм“, старопол. chrzybiet, горнолуж. khribjet. Най-стара би била формата от втората група, при която би могло да направи връзка с глагола греба (срв. рус. диал. гребтить „греба, стържа“), т.е. *grьbьtъ да означава „гребен“.

единствено число множествено число
нечленувана хребет хребети
членувана хребета хребетите
с пълен член хребетът —
бройна форма хребета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хре-бет
  • форми мн. хре́бети, (два) хре́бета
Източници