рътли́на

Малък рът.

Свързана с рът от *rъtъ ~ старобълг. рътъ „нос на кораб“ (Супр.), сръб. рт „острие, връх“, словен. rt (род. п. rtа) „острие, клюн“, чеш. ret (род. п. rtu) слов. rеt „устна“, г.-луж. rót (род. п. rtа), рус., укр., рот (род. п. рота) „уста“. Вероятно свързана със слав. гл. *ryti „рия“, латв. rutulis „пън“.

единствено число множествено число
нечленувана рътлина рътлини
членувана рътлината рътлините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне рът-ли-на
  • форми мн. рътлини
Източници