Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. (диалектно) Възвишение с полегати склонове; рид.
бръдо старобългарски бъ́рдо
старобълг. бръдо (ХІІІ в.) „име на местност, рътлина“. Първоначалното значение на слав. *bъrdo е „тъкачен гребен“, като заедно с латв. birde „тъкачен стан“, е заемка от герм. *burð-: старосканд. bord „дъска“, ср.в.нем. bort „край, борд на кораба“, староангл. bord „дъска“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бърдо | бърда |
| членувана | бърдото | бърдата |