бъ́рдо

1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.

2. (диалектно) Възвишение с полегати склонове; рид.

бръдо старобългарски бъ́рдо

старобълг. бръдо (ХІІІ в.) „име на местност, рътлина“. Първоначалното значение на слав. *bъrdo е „тъкачен гребен“, като заедно с латв. birde „тъкачен стан“, е заемка от герм. *burð-: старосканд. bord „дъска“, ср.в.нем. bort „край, борд на кораба“, староангл. bord „дъска“.

единствено число множествено число
нечленувана бърдо бърда
членувана бърдото бърдата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне бър-до
  • форми мн. бърда́
Източници