Източник
-
връх -
1. Най-високата, най-горната, обикновено заострена част на нещо.
Връх на планина.
На върха на дървото.
Връх на кула.
-
2. Тънък, заострен край на предмет.
Връх на игла.
Връх на език.
-
3. (преносно, само единствено число) Висша, крайна степен в проявата на нещо.
Връх на съвършенството.
Връх на глупостта.
На върха на славата.
-
4. (преносно, само множествено число) Висшите ръководни обществени или държавни кръгове.
Той е вече някъде по върховете.