връх

1. Най-високата, най-горната, обикновено заострена част на нещо.

Връх на планина.
На върха на дървото.
Връх на кула.

2. Тънък, заострен край на предмет.

Връх на игла.
Връх на език.

3. (преносно, само единствено число) Висша, крайна степен в проявата на нещо.

Връх на съвършенството.
Връх на глупостта.
На върха на славата.

4. (преносно, само множествено число) Висшите ръководни обществени или държавни кръгове.

Той е вече някъде по върховете.
върхов — прилагателно име Върхов момент.
единствено число множествено число
нечленувана връх върхове
членувана върха върховете
с пълен член върхът —
бройна форма върха
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне връх
  • форми върхъ́т, върха́, мн. върхове́, (два) въ́рха
Източник