1.

би́ло

1. Най-високата част на планина; гребен, рът.

2. Най-високата част, ръбът на покрив.

3. (преносно) Най-високата точка; апогей.

Произлиза от *bidlo „гребен, част от тъкачен стан“, производна на глагола *biti „бия“. По същия начин е образувано и бърдо.

  • планинска верига
единствено число множествено число
нечленувана било била
членувана билото билата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне би-ло
  • форми мн. била́
Източници

2.

било́
Било — било

За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности.

Било — или

За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности.

  • съюз
Източник