апоге́й

1. (специално) В астрономията — най-отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.

2. (преносно) Връх на развитие, разцвет, подем.

Той е в апогея на своята слава.
  • кулминационна точка
единствено число множествено число
нечленувана апогей апогеи
членувана апогея апогеите
с пълен член апогеят —
бройна форма апогея
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне апо-гей
  • форми апоге́ят, апоге́я, само ед.
Източник